Кратка разходка до кричим с едното ми дете беляза края на 2022-ра година ( буквално го беляза ). Но бяхме решили че трябва да се възпозлваме от страходния и топъл ден и да изведем домашните ни „любимци“ на разходка ( дроновете ). Той си взе неговия Бай Тельо (DJI Tello ), а аз Бай Миньо ( DJI Mini 2 ) за случая. Обикновено не го вадя за разходки, а само за работа, но в последнте месеци по няква случайност си намирах супер кратки дупки за да направя няколко разходки и да полетя „наволя“, а не по работа. Разбира се в такъв момент не се старая всичко да е перфект, а гледам амксимално да уползотворя времето не само за снимки а и за стиковка така да го кажем.
И така грабнахме чантите, запалихме буса и решихме да изберем макс близко място, за да не окъснеем с домашните задължения и подготовка за посрещане на Н.Г. ( разбира се че закъсняхме 😀 ). Идеята беше да се качим на язовир Кричим, но.. ми изскочи някакъв странен път и не знайно реших да го последвам. Оказа се донякъде грешка, защото е доста ниско място, докато се изкачвахме, започнахме да слизаме в планината ( дола ). И стигнаме до язовира, но до долната му част, стената му. Стената е висока около 100 метра, а планините стърчаха още доста над нея, малките хълмове около 300 метра но другите точно до нас бяха поне още толкова и така с дрона стигнах до „средата“. Докато детето си играеше с неговия дрон, аз снимах с Мини-то, за късмет ми звъняха много пъти ( нялагаше се да не спирам телефона за спешни обаждания ) и реално повечето кадри се провалиха, но все пак остана нещо. Каквото можах сглобих. Пак беше забавно и разпускащо, така че не го считам за провалена разходка, напротив. В снимките ще видите и ВЕЦ Кричим 1, който е на този „странния път“ и е първия ВЕЦ след язовира, следващия е на входа на гр. Кричим.
ВИДЕО:
СНИМКИ ( част от снимките, че са доста ):
